Цветната поляна

- И ти моя..
Каза Върджил

Мока се опита да заприлича на другата Мока /когато е с кръста/ но не и се получи ...

- Какво правиш ?

-опитвам се да съм мила като второто си аз ...

- А добре... Защо ти е да си мила ?

-незнам чух че усмихвата е пътя към душата на някой хД

Върджил се позачуди малко, но замълча..

Мока се доближи до едно дърво и седна на най ниския му клон като кръстоса крака
-кой знае може би някой ден света ще е различен

- Не разбирам.. Какво имаш предвид ?

-искам всичко да е в хармония

- Защо ти е хармония ?
Каза той, като се приближи до Мока :
- НА мен ми харесват нещата които се различават, като нас двамата..

-неразбирателство хората не приемат тези който за различни от тях

- Но разлините могат да се приемат взаимно нали ?

-понякога но не винаги

- Да може би си права..
КАза той, като отново поогледа момичето и леко се приближи до рамото и

Мока седеше и гледаше небето

Той каза :
- Мока щом не можеш да докосваш водата как миришеш толкова хубаво ? ( рофл )

-мога да се къпя само в вода която е смесена с едно спецялно вещество баща ми ми го даде но все пак е болезнено

- Оуу като се досетих за това.. Май и аз трябва да се изкъпя.. Искаш ли да те изпратя до вас ?

-добре благодаря ти ^^

Върджил я хвана за ръката и те тръгнаха.

Тифа дойде и почна да се разхожда

Лапетата доидоха

Тифа не обърна внимание хД

те казаха
-Тифа