Къщата на Върджил

Когато Мока го видя веднага му скочи на врата и заби зъбките си ^^"

Той падна на земята и каза :
- Оуу Мока.. Добър вечер и на теб.

Мока направи някакъв знак с ръка след което я сложи от другата страна на врата му надвесила се над него

Той каза :
- Извинявай ако знаех, че ще идваш щях да се облека..
И затвори очи.

Мока спря и се отдръпна
-съжелявам но си като дрога за мен

- Няма нищо..
Каза Върдж, като се усмихна и се изправи със Мока :
- Изчакай тук докато се преобличам..
След това отиде до спалнята.

Мока се замисли нещо

Върджил се дойде, като беше облечен по дънки и потник :
- Та стигна ли ти кръвта за днеска ?

Кима и гледа нещо като кръст

Той отиде до нея :
- КАкво има ?

-твърде много почнах да наранявам всички дори теб мисля че трябва да се върне старата човешка Мока

Той и погали косата и каза :
- Няма нищо.. Не ме нараняваш а и си забавна..
След това и показа вратът си :
- Виждаш ли дори и белег няма.

-макар и другата ми същност да е безполезна и слаба за известно време ще бъда другата Мока ако искаш да видиш тази моя страна пак ми кажи - с бавни доближава кръста до верижката

- Добре..
След това погледна надолу :
- Явно няма да идваш повече..

Чува се щракане от поставянето на кръста като гласа на вампирската Мока казва тихо
-see you later Vergil :Д
След което тя се промени и стана нормалната Мока
-добър ден -каза приветливото момиче

Върджил припадна.

Мока почна да го побутва като внимателно взе една чаша вода и я изля на него без да се мокри
-добре ли си господине? -все така мил глас

Върджил се изправи, като каза :
- Да добре съм.. ПРосто не учаквах такава промяна да има и при вампирите...
След това взе една кърпа и си подсуши косата :
- Явно вече не ме помниш нали ?

-помня те всъщност другата Мока е част от мен имам и нейните спомени просто силите й са запечатани с разпятието -поглежда кръста -ако държите на нея може да махнем кръста веднага

- Не няма нужда.. Така си сладка.. Но ако може не ми говори на вие.. Чуствам се като старец а и все пак сме приятели..

-вероятно сте прав -смее се

- Вероятно си прав..

-знам знам -смее се и хваща ръката му - виж аз съм доста по различна от другата Мока не съм така пряма и съм по скоро прекалено мила не приличам на истински вампир държа да го знаеш

- Добре.. Ам предполагам че сега не ти трябвам а ?

-ти си оставаш мой приятел независимо в коя форма съм -хваща ръката му